Специалистите наричат това “втората пандемия” – а именно последиците върху психичното ни здраве от глобалната здравна криза, икономическата несигурност, нарастващата безработица, социалната изолация, работата от вкъщи, онлайн обучението на децата – списъкът е тревожно дълъг. Въпреки че вече сме натрупали някакъв опит в ситуацията и знаем повече за опасността и начините за превенция, истината е, че повече от нас се чувстват доста по-нестабилни психически сега, отколкото преди осем месеца, когато не знаехме точно какво ни предстои.
Говоренето за психичното и емоционалното здраве на работното място е тема табу за повечето хора, което създава един омагьосан кръг – колкото по-малко хората говорят за психичното здраве, толкова повече расте сигмата около него. За да се прекъсне този омагьосан кръг, решението е само едно – да се обърнем към проблема проактивно, стратегически и с мисъл. Начинът, по който говорим с тези, които се борят със засилена тревожност (а и с нас самите) има голямо отражение върху това как се чувстваме.
Мениджърите имат отговорност към своите екипи да създадат отворена, приобщаваща и сигурна среда, за да се чувстват хората свободни да бъдат себе си, което от своя страна доказано води до по-добро представяне и по-голяма лоялност към работодателя.
Лидерите на всички нива в организацията трябва да се научат да поставят психичното здраве “на масата” – да говорят за него, да създадат атмосфера, в която останалите се чувстват свободни да направят същото, както и да работят активно в посока създаване на ресурси за помощ на техните служители. Само по този начин може да се намали стигмата около проблема и същевременно да се увеличи шанса служителите да се чувстват по-щастливи, по-уверени и по-продуктивни.
Но как да започнем разговора по тема, която кара дори и най-смелите да се чувстват неудобно и да се страхуват, че прекрачват граници? Ето три работещи решения:
Да говорим за здравето като цяло
За повечето от нас не е необичайно или дискомфортно да попитаме колега или служител дали болката в гърба, от която се оплакват откакто работят от вкъщи, е отшумяла, или за някакъв друг проблем на физическото здраве. Но в никакъв случай не бива да пренебрегваме емоционалното здраве в тези разговори. И не е нужно да правим нищо сложно – можем да кажем например: “Радвам се, че болката в гърба ти е отшумяла. Как се чувстваш иначе – знам, че времената са много стресиращи – но, моля те кажи ми, ако не ти се говори за това.” (и спрете дотук и изчакайте реакцията на събеседника, за да прецените докъде иска да Ви допусне).
Ако имате желание да споделите Вашите собствени проблеми, това може да помогне много, тъй като нормализира разговора. Може да е нещо от сорта на: “Алергиите ми ме мъчат отново и ми пречат на съня – както и тревожността ми. Много е трудно да спиш нормално, когато се тревожиш непрестанно за безопасността на децата в училище, за възрастните ти родителите и за толкова много неща. (И отново, спрете дотук). Важно е да отбележим, че ако не сте имали близка връзка с някой конкретен колега или служител преди “новото нормално” да превзема света, ще трябва да започнете с по-малки, плахи стъпки. Можете да отворите тема така например: “Знам, че с теб обичайно не говорим за неща извън работата, но аз все повече усещам, че границата между работата и личния живот се размива в тези странни времена. Ти как го усещаш?”
Не се пробвайте да “поправяте” хората (няма да успеете)
Как обикновено се справят лидерите със сложни ситуации в бизнеса – като търсят решения на проблемите. Но хората сме така устроени, че не искаме някой да ни “поправя”, затова не се и опитвайте – няма да Ви отведе до никъде. Ако служителят Ви усети, че Вие гледате на тях като на някой с проблеми, те съвсем логично могат да помислят, че не ги считате за способни или заслужаващи доверие. Затова винаги подхождайте към служителите с мисълта, че те са способни и уверени, но може би просто имат нужда от подкрепа – а не от решения.
Ако някой служител Ви сподели, че не се чувства добре, пробвайте да кажете:
- С какво мога да ти помогна точно в този момент?
- Мога ли да прехвърля някоя задача или проект на друг колега, докато при теб нещата се подобрят?
- Нека да поговорим за това какви ресурси има във фирмата и от какво друго имаш нужда?
- И аз съм преминал/а през нещо подобно. Не искам да превръщам това в разговор за мен, но съм отворен/а да споделя моя опит, ако това би ти помогнало.
Слушайте (но правилно)
Всички сме чували фразата, че успешните хора са тези, които говорят по-малко, а слушат повече. Но не е достатъчно просто да слушаме – трябва да го правим добре, което не е никак лесно – особено когато нашите собствени тревоги, предразсъдъци и преценки се намесят.
За да създадете среда, в която служителите се чувстват чути, уважавани и обгрижени, пробвайте следното:
- Поставете собствените си възгледи и преценки на пауза – веднага щом усетите през ума Ви да преминават мисли, одобряващи или осъждаващи това, което чувате, направете усилие и ги премахнете от съзнанието си.
- Фокусирайте се върху човека, с когото говорите и това, през което те преминават – отделете тяхното преживяване от Вашето собствено.
- Бъдете особено чувствителни към теми като социално изолация и финансови проблеми – не потъвайте в детайлите, които могат да Ви разсеят от голямата картина. Вашата роля е да подкрепите човека, а не да решите проблемите им, така че не Ви е нужно да знаете и най-малката подробност.
- Слушайте с всичките си сетива. Забележете промени в изражението, които ще Ви насочат към това, което човекът наистина чувства – което често е много различно от това, което казва.
- В момента, в който започвате да си казвате наум: “Какво трябва да направя, какво да отговоря?”, вече сте спрели да слушате “правилно”.
- Ако по време на разговора получите спешен email, на който трябва да отговорите или нещо друго отклонява вниманието Ви, бъдете откровен и предложете да насрочите срещата за малко по-късен час, когато ще можете да посветите цялото си внимание на разговора.
Да помагаме на другите е един от най-прекрасните подаръци, които можем да направим – честен и открит разговор за емоционалното здраве е точно подаръкът, за който толкова много от нас си мечтаят сега, точно в този момент – да го направим един за друг!